Итория

Немският египтолог Геогр Еберс (1837-1898) купил един египетски папирус, който сега носи неговото име, от времето на фароана Аменхотеп 1552 г. преди Христа. Това е медицински трактат, в който са посочени начините на приложение на различни растителни материали в козметиката и лекарствените средства, включително и на алоето. Той бил намерен между коленете на една мумия, изровена през 1858 г. близо до Тебес. Този папирус доказва използването на Алое Вера през изминалите дотогава 2000 години и изрежда дванайсет различни формули за приготвяне на препарати с Алое Вера.
Египтяните го споменават като "Растението на безсмъртието" и са третирали с него рани и инфекции. Преданията говорят, че Клеопатра е разчитала на него, за поддържането на легендарната си красота. Тя използвала гел от свежо Алое, за да запази кожата си еластична и свежа.
Гръцки и римски лечители като Диоскорид и Плиний Старши са го използвали с отлични резултати.

Александър Велики, след завладяването на Персия през 333 преди Христа, е бил придуман от ментора си Аристотел да завладее и о-в Сокотра в Индийския Океан. Тази битка била водена за осигуряване на доставките от известното алое, необходимо за лекуване на раните на Александровите войни.
Вероятно арабските търговци са разпространили алоето в Персия, Индия и Далечния Запад, а името Алое идва от арабската дума Alloeh, която означава “блестящо горчиво вещество” заради горчивата течност, открита в листата му.
В Индия откриват лечебната му сила през четвърти век преди Христа. Там хората вярвали, че растението Алое Вера растяло в Райските градини, наричали го "Мълчалив лечител" и "Красиво момиче" и го използвали за лечението на кожни заболявания и възпаления. Древната наука за здравето и дълголетието Аюрведа/Сигурно знание/ от незапомнени времена препоръчва прясно изцедения сок от алое срещу много заболявания. В Индия алоето расте най-добре в районите с горещ и сух климат – от Хималаите на север до Каня Кумари на юг където се отглежда в областта Карур, Тамил Наду. До ден днешен в санскритския език Алое Вера се нарича 'Kumari' или 'богиня', тъй като много от жените от източна Индия ежедневно го използвали, за да се поддържат красиви и да противодействат на симптомите на стареенето.
Според един популярен мит, Алое Вера се споменава в Библията. Най-известният пасаж е от Евангелието на Св. Йоан: И дойде също Никодемус, който най-напред дойде при Христос през нощта, и донесе смес от смирна и алое, на тежест около сто фунта ... Лигниновото алое е дърво с миризлива кора, от която са правили тамян, а също я използвали за съхраняване и балсамиране на мъртвите.
В доколумбова Амрика младите момичета мажели лицата си със сок от алое, за да привличат момчетата.
Марко Поло и Кристофор Колумб също съобщават в дневниците си, че алоето е едно от 16-те свещенни растения на стара Америка. Индианците /Хората от племето Семинол/ вярвали, че растението има могъщи подмладяващи свойства, и че "изворът на младостта" извира от воден басейн под храсти алое. Те използвали сока му за спиране на кръвотечения и лечение на рани. Горчивият сок използвали за облекчаване на коремни болки, за почистване на бъбреците и пикочния мехур, за разрушаване на камъни в жлъчния мехур, за спиране на кашлца, за облекчаване на белите дробове. Преди да тръгнат на лов или война бойците обтривали цялото си тяло със сок от алое, за да отстранят телесната миризма.
По време на обиколката си из района на нос Добра Надежда в Южна Африка, известният ботаник и пътешественик-изследовател Милър направил интересно откритие. Местните жители имали особено красива, гладка и блестяща кожа и бистър тен на лицето. Дори и по- възрастните хора от племето се отличавали с младежка кожа и свежа външност. Милър наблюдавал начина им на живот и установил, че африканците изстискват от тъмно¬зелените листа на определен вид голямо алое бял сок, подобен на течен сапун, и го използват за миене. Съдържащите се в този сок лечебни вещества не само почистват порите на кожата, но и представляват защита срещу ултравиолетовите лъчи, като по този начин предотвратяват образуването на бръчки. Така природата предлага готов за използване течен медицински сапун, за който досега са знаели само малцина посветени.

Какво е Алое Вера?

Алое Верае наричано с имена говореши недвусмислено за лечебните му свойства. Споменавано е като"чудотворно растение", "естествено лекарсто" или "лек за изгаряния". През вековете има много наименовавия, оцелели през всичките 4000 години, откакто е известно на човечеството. Известно са ни над 200 вида алое, а лечебни свойства от тях имат само едва 3-4. От тях Aloe Barbadensis(Miller), известно и като Алое Вера(Linne) е най -прочуто с лечебните си качества.
Алое Барбадензис има дебели сочни листа и прилича донякъде на кактус, но всъщност принадлежи към семейството на лилиите, към коетоспадат лукът, чесънът и аспержите. Тодостуга зрялост след 4 години,когато съдържанието на листата - съчетание от гел и сок, може да се бере,консервира и затваря в бутилки, за да се получи продукт възможно най-близък до натуралното растение
За да се извлече полза от Алое Вера, гелът трябва да се приема вътрешно, заради хранителните му качества, а може да се съчетава и с други съставки за създаване на кремове и лосиони, ккойто подхранват и подобряват състроянието на кожата.

В листатa на Алое Вера

Алое вера съдържа над 75 съставки, който могат да бъдат разделени в следните категории:

Витамини
Разнообразието от витамини, съдържащи се в Алоето е голямо, но най важните са антиоксидантните C и Е, както и бета каротина от който се извилича витамин А. То е и едно от малкото растение по света , източник на витамин B 12.
Минерали
Сред тях са магнезии, манган, цинг, мед,хром, калций, натрий, калий и желазо.
Аминокиселини
Човешкият организъм се нуждае от 22 аминокиселини, от които се изграждат протеините и алоеето предлага 20 от тях. Но още по съществено е, че в него се съдържат седем от осемте аминокиселини, без които организма не може, но не произвежда сам и трябва да приема с храната.
Захари
Сред тях са важните дълговеризни полизахариди,който укрепват инунната система
Ензими
Липази и протеази, разграждащи храната и допринасящиза храносмилането, както и карбоксипептидаза - ензим свързан с възпалителните процеси.
Растителни стероли
Тритеосновни вида имат противовъзпалителни свойства.
Лигнин
Това дървесинно вещество дава на алоето невероятното му свойство да прониква дълбоко в кожата.
Сапонини
Тези естествени производни на сапуна имат силно антимикробно действие и ефективно се справят с бактерии, гъбички и дрожди, като тези от рода Candida.
Антрахинони
Най-важните от тях са алоин и емодин, а всичките заедно са силни обезболяващи и е доказано, че притежават антибактериални и антивиръсни свойства.В чистата си форма са и и силни лаксативи.
Силицилова киселина
Подобно на аспирин съединение има противовъзпалително действие и спомага за разграждането на мъртви тъкани

Кой вид Алое?

Няма научни доказателства, че целите листаоталое, включващии кората,който се филтрират и обикновено концетрират, сапо ефикасни от гелаи сока без външната обвивка. Съществени са качеството и количеството алое в продаваните продукти. За съжаление може много от продуктите на пазара с гръмкото название "Сок от Алое Вера" да съсдържат съвсем малко количество от същинския гел. Ако се съмняватепотърсетепо етикета одобрителния печат на НАучния съвет по алое. Това е независим америкнаски контролираш орган, наблюдаващ количеството и качеството на алоето е различните продукти. Ако откриете този печат на етикета значи продуктът в ръцете ви е истински и съдържанието му на алое напълно отговаря на изискванията.